Imagine dining in a European capital where you do not know the local language. The waiter speaks little English, but by hook or by crook you manage to order something on the menu that you recognise, eat and pay for. Now picture instead that, after a hike goes wrong, you emerge, starving, in an Amazonian village. The people there have no idea what to make of you. You mime chewing sounds, which they mistake for your primitive tongue. When you raise your hands to signify surrender, they think you are launching an attack.
Communicating without a shared context is hard. For example, radioactive sites must be left undisturbed for tens of thousands of years; yet, given that the English of just 1,000 years ago is now unintelligible to most of its modern speakers, agencies have struggled to create warnings to accompany nuclear waste. Committees responsible for doing so have come up with everything from towering concrete spikes, to Edvard Munch’s “The Scream”, to plants genetically modified to turn an alarming blue. None is guaranteed to be future-proof.
Some of the same people who worked on these waste-site messages have also been part of an even bigger challenge: communicating with extraterrestrial life. This is the subject of “Extraterrestrial Languages”, a new book by Daniel Oberhaus, a journalist at Wired.
Nothing is known about how extraterrestrials might take in information. A pair of plaques sent in the early 1970s with Pioneer 10 and 11, two spacecraft, show nude human beings and a rough map to find Earth—rudimentary stuff, but even that assumes aliens can see. Since such craft have no more than an infinitesimal chance of being found, radio broadcasts from Earth, travelling at the speed of light, are more likely to make contact. But just as a terrestrial radio must be tuned to the right frequency, so must the interstellar kind. How would aliens happen upon the correct one? The Pioneer plaque gives a hint in the form of a basic diagram of a hydrogen atom, the magnetic polarity of which flips at regular intervals, with a frequency of 1,420MHz. Since hydrogen is the most abundant element in the universe, the hope is that this sketch might act as a sort of telephone number. | Представете си, че вечеряте в европейска столица, и не знаете местния език. Сервитьорът говори малко английски, но с мъка успявате да поръчате нещо от менюто, което разпознавате, хапвате и плащате. Сега си представете вместо това, че след като екскурзията се е объркала, вие се появявате, умиращ от глад в амазонско село. Хората там нямат идея какво да направят за вас. Вие сдъвквате звуци, които те погрешно приемат за примитивния ви език. Когато вдигнете ръцете си, за да сигнализирате предаване, те мислят, че предприемате атака. Комуникацията без споделен контекст е трудна. Например, радиоактивните обекти трябва да останат необезпокоявани в продължение на десетки хиляди години; въпреки това, като се има предвид, че английският език от само преди 1000 години сега е неразбираем за повечето от съвременните му говорящи, агенциите се борят да създават предупреждения, придружаващи за ядрените отпадъци. Комисиите, отговорни за това, са измислили всичко - от извисяващи се бетонни шипове, до „Писъкът“ на Едвард Мунк, до растения, генетично модифицирани, за да се оцветяват в тревожно синьо. На никой не е гарантирано, че ще бъде защитен в бъдеще. Някои от същите хора, които са работили по тези сигнализации на мястото на отпадъците, също са били част от още по-голямо предизвикателство: комуникация с извънземен живот. Това е темата за „Извънземните езици”, нова книга на Даниел Оберхаус, журналист в Wired. Не се знае нищо за това как извънземните могат да приемат информация. Двойка плакати, изпратени в началото на 70-те години с Pioneer 10 и 11, два космически кораба, показват голи човешки същества и груба карта за намиране на Земята - елементарни неща, но дори това предполага, че извънземните могат да виждат. Тъй като такива космически съдове имат безкрайно малък шанс да бъдат намерени, радиопредаванията от Земята, пътуващи със скоростта на светлината, са по-склонни да осъществят контакт. Но както наземното радио трябва да бъде настроено на правилната честота, така е и при междузвездният вид. Как биха се отбили случайно извънземните при правилната честота? Плаката на Pioneer дава намек под формата на основна диаграма на водороден атом, чиято магнитна полярност се превключва на равни интервали с честота 1,420MHz. Тъй като водородът е най-разпространеният елемент във Вселената, надеждата е, че тази скица може да действа като нещо като телефонен номер. |