Представете си, че вечеряте в ресторант в някоя европейска столица, но не знаете местния език. Сервитьорът едва говори английски, но вие съумявате, използвайки всички възможни похвати, да поръчате нещо разпознаваемо от менюто, да хапнете и да платите. А сега си представете обратната ситуация – след проблем, възникнал по време на експедиция, се озовавате умиращи от глад в някое село на река Амазонка. Местните хора нямат ни най-малка представа какво да си мислят за вас. Издавате звуци и правите мимики, имитиращи дъвчене, които те погрешно приемат за ваш примитивен език. А вдигнете ли ръце в знак, че се предавате, мислят, че се хвърляте да ги нападате.

Трудно се осъществява комуникация без споделен от общуващите контекст. Например площадките за радиоактивни отпадъци трябва да останат непокътнати в продължение на десетки хиляди години, но като се има предвид, че английският език от преди 1000 години звучи неразбираемо днес за повечето свои съвременни носители, държавните агенции полагат усилия за създаване на предупредителна маркировка и сигнализация, която да съпровожда ядрените отпадъци. Комисиите, отговарящи за това, са намерили всякакви решения, като се започне от нарисувани исполински бетонни шипове и картината „Викът“ на Едвард Мунк, за да се стигне до генетично модифицирани растения, които се оцветяват в синьо, предупреждавайки за наличие на радиация. Нито едно от тези решения не е гаранция, че ще издържи проверката на времето.

Някои от същите хора, работили върху тези съобщения относно депата за отпадъци, участват дори в по-голямо предизвикателство: общуване с извънземни форми на живот. Това е и темата на „Извънземните езици“, нова книга от Даниел Оберхаус, журналист в списание Wired.

Изобщо не е ясно как извънземните може да възприемат дадена информация. В началото на 70-те години на XX век с космическите кораби Пионер-10 и Пионер-11 е изпратена плочка, на която са изобразени голи човешки същества и схематична карта, показваща местоположението на Земята – простички изображения, но дори и такива, се предполага, че извънземните ще ги съзрат. Тъй като вероятността да бъдат открити подобни летателни апарати е нищожно малка, осъществяването на контакт е по-вероятно да се извърши чрез радиоизлъчвания от Земята, движещи се със скоростта на светлината. Но както земното, така и междузвездното радио трябва да бъдат настроени на подходящата честота. Как извънземните да се озоват на правилната честота ли? На плочките от корабите „Пионер“ е дадено указание под формата на принципна схема на водородния атом, чието магнитно поле се променя на равни интервали с честота 1420 мХц. Тъй като водородът е най-разпространеният елемент във Вселената, битува надеждата, че тази схема може да играе ролята на телефонен номер.

Представете си, че вечеряте в европейска столица и не знаете местния език. Сервитьорът почти не говори английски, но, прибягвайки до всички възможни изразни средства, успявате да си поръчате от менюто нещо, което разпознавате, ядете и за което плащате. Сега, вместо това, си представете, как след поход, при който нещата са се объркали, се появявате, полумъртъв от глад, в село в Амазония. Хората там нямат и бегла представа какво да си мислят за Вас. Опитвате се да имитирате звука при дъвчене, което те възприемат погрешно за примитивен език. Вдигате ръце, за да се предадете, а те мислят, че предприемате нападение.
Комуникацията без общ контекст е трудна. Например, радиоактивните обекти трябва да останат непокътнати десетки хиляди години; въпреки това, като се има предвид, че английският от дните преди едва 1000 години вече е неразбираем за повечето от съвременните носители на езика, цели агенции са се борили със задачата да създадат предупреждения, придружаващи радиоактивни отпадъци. Комисии, натоварени с тази задача, са предлагали всичко от внушителни циментови шипове, до „Викът“ на Едвард Мунк, до растения, генно модифицирани да променят цвета си в предупредително синьо. За нищо от това няма гаранция, че ще издържи теста на бъдещето.
Някои от хората, работили по посланията за обектите с отпадъци са същите, които участват в дори по-голямо предизвикателство: комуникацията с извънземна форма на живот. Това е темата на „Извънземните езици“, нова книга от Даниъл Обърхаус, журналист от Уайърд.
Нищо не е известно за това как извънземните възприемат информацията. Чифт плочки, изпратени в началото на 70-те години на 20 в. на бордовете на двe космически сонди Пайъниър 10 и 11, показват голи човешки същества и груба карта, с която Земята да бъде намерена – нещо примитивно, но дори при него се предполага, че извънземните имат зрение. Доколкото подобни апарати имат безкрайно малък шанс да бъдат открити, вероятността радио излъчванията от Земята, разпространяващи се със скоростта на светлината, да установят контакт, е по-голяма. Но също както земното радио трябва да е настроено на точната честота, така трябва да бъде и междузвезната разновидност. Как биха се натъкнали извънземните на правилната такава? Плочките от Пайъниър подсказват, под формата на проста схема на водородния атом, чиято магнитната полярност на равни интервали, в честота 1,420MHz. Понеже водородът е най-разпространеният елемент във вселената, има надеждата, че тази скица може да послужи като своебразен телефонен номер.

Представете си, че вечеряте в европейска столица, и не знаете местния език. Сервитьорът говори малко английски, но с мъка успявате да поръчате нещо от менюто, което разпознавате, хапвате и плащате. Сега си представете вместо това, че след като екскурзията се е объркала, вие се появявате, умиращ от глад в амазонско село. Хората там нямат идея какво да направят за вас. Вие сдъвквате звуци, които те погрешно приемат за примитивния ви език. Когато вдигнете ръцете си, за да сигнализирате предаване, те мислят, че предприемате атака.

Комуникацията без споделен контекст е трудна. Например, радиоактивните обекти трябва да останат необезпокоявани в продължение на десетки хиляди години; въпреки това, като се има предвид, че английският език от само преди 1000 години сега е неразбираем за повечето от съвременните му говорящи, агенциите се борят да създават предупреждения, придружаващи за ядрените отпадъци. Комисиите, отговорни за това, са измислили всичко - от извисяващи се бетонни шипове, до „Писъкът“ на Едвард Мунк, до растения, генетично модифицирани, за да се оцветяват в тревожно синьо. На никой не е гарантирано, че ще бъде защитен в бъдеще.

Някои от същите хора, които са работили по тези сигнализации на мястото на отпадъците, също са били част от още по-голямо предизвикателство: комуникация с извънземен живот. Това е темата за „Извънземните езици”, нова книга на Даниел Оберхаус, журналист в Wired.

Не се знае нищо за това как извънземните могат да приемат информация. Двойка плакати, изпратени в началото на 70-те години с Pioneer 10 и 11, два космически кораба, показват голи човешки същества и груба карта за намиране на Земята - елементарни неща, но дори това предполага, че извънземните могат да виждат. Тъй като такива космически съдове имат безкрайно малък шанс да бъдат намерени, радиопредаванията от Земята, пътуващи със скоростта на светлината, са по-склонни да осъществят контакт. Но както наземното радио трябва да бъде настроено на правилната честота, така е и при междузвездният вид. Как биха се отбили случайно извънземните при правилната честота? Плаката на Pioneer дава намек под формата на основна диаграма на водороден атом, чиято магнитна полярност се превключва на равни интервали с честота 1,420MHz. Тъй като водородът е най-разпространеният елемент във Вселената, надеждата е, че тази скица може да действа като нещо като телефонен номер.