ProZ.com translation contests »
25th translation contest: "Alien first impressions" » English to Bulgarian » Entry #31426


Source text in English

Translation #31426

Imagine dining in a European capital where you do not know the local language. The waiter speaks little English, but by hook or by crook you manage to order something on the menu that you recognise, eat and pay for. Now picture instead that, after a hike goes wrong, you emerge, starving, in an Amazonian village. The people there have no idea what to make of you. You mime chewing sounds, which they mistake for your primitive tongue. When you raise your hands to signify surrender, they think you are launching an attack.

Communicating without a shared context is hard. For example, radioactive sites must be left undisturbed for tens of thousands of years; yet, given that the English of just 1,000 years ago is now unintelligible to most of its modern speakers, agencies have struggled to create warnings to accompany nuclear waste. Committees responsible for doing so have come up with everything from towering concrete spikes, to Edvard Munch’s “The Scream”, to plants genetically modified to turn an alarming blue. None is guaranteed to be future-proof.

Some of the same people who worked on these waste-site messages have also been part of an even bigger challenge: communicating with extraterrestrial life. This is the subject of “Extraterrestrial Languages”, a new book by Daniel Oberhaus, a journalist at Wired.

Nothing is known about how extraterrestrials might take in information. A pair of plaques sent in the early 1970s with Pioneer 10 and 11, two spacecraft, show nude human beings and a rough map to find Earth—rudimentary stuff, but even that assumes aliens can see. Since such craft have no more than an infinitesimal chance of being found, radio broadcasts from Earth, travelling at the speed of light, are more likely to make contact. But just as a terrestrial radio must be tuned to the right frequency, so must the interstellar kind. How would aliens happen upon the correct one? The Pioneer plaque gives a hint in the form of a basic diagram of a hydrogen atom, the magnetic polarity of which flips at regular intervals, with a frequency of 1,420MHz. Since hydrogen is the most abundant element in the universe, the hope is that this sketch might act as a sort of telephone number.
Представете си, че вечеряте в европейска столица и не знаете местния език. Сервитьорът почти не говори английски, но, прибягвайки до всички възможни изразни средства, успявате да си поръчате от менюто нещо, което разпознавате, ядете и за което плащате. Сега, вместо това, си представете, как след поход, при който нещата са се объркали, се появявате, полумъртъв от глад, в село в Амазония. Хората там нямат и бегла представа какво да си мислят за Вас. Опитвате се да имитирате звука при дъвчене, което те възприемат погрешно за примитивен език. Вдигате ръце, за да се предадете, а те мислят, че предприемате нападение.
Комуникацията без общ контекст е трудна. Например, радиоактивните обекти трябва да останат непокътнати десетки хиляди години; въпреки това, като се има предвид, че английският от дните преди едва 1000 години вече е неразбираем за повечето от съвременните носители на езика, цели агенции са се борили със задачата да създадат предупреждения, придружаващи радиоактивни отпадъци. Комисии, натоварени с тази задача, са предлагали всичко от внушителни циментови шипове, до „Викът“ на Едвард Мунк, до растения, генно модифицирани да променят цвета си в предупредително синьо. За нищо от това няма гаранция, че ще издържи теста на бъдещето.
Някои от хората, работили по посланията за обектите с отпадъци са същите, които участват в дори по-голямо предизвикателство: комуникацията с извънземна форма на живот. Това е темата на „Извънземните езици“, нова книга от Даниъл Обърхаус, журналист от Уайърд.
Нищо не е известно за това как извънземните възприемат информацията. Чифт плочки, изпратени в началото на 70-те години на 20 в. на бордовете на двe космически сонди Пайъниър 10 и 11, показват голи човешки същества и груба карта, с която Земята да бъде намерена – нещо примитивно, но дори при него се предполага, че извънземните имат зрение. Доколкото подобни апарати имат безкрайно малък шанс да бъдат открити, вероятността радио излъчванията от Земята, разпространяващи се със скоростта на светлината, да установят контакт, е по-голяма. Но също както земното радио трябва да е настроено на точната честота, така трябва да бъде и междузвезната разновидност. Как биха се натъкнали извънземните на правилната такава? Плочките от Пайъниър подсказват, под формата на проста схема на водородния атом, чиято магнитната полярност на равни интервали, в честота 1,420MHz. Понеже водородът е най-разпространеният елемент във вселената, има надеждата, че тази скица може да послужи като своебразен телефонен номер.


Discuss this entry