Computer games were, at one time, unified. We didn’t even have the term “casual game” in 1993, let alone the idea that a first-person shooter (then an unnamed genre) could be considered a “hardcore title.” There were people who played computer games, and people who didn’t. People who got way into golf or Harpoon or hearts or text adventures — those were the “hardcore” players, in that they played their chosen field obsessively.
When Myst and the CD-ROM finally broached the mass market, this ecosystem was disrupted. Myst had, Robyn Miller makes clear, been designed to appeal to non-gamers. It sold to them. Enthusiast magazines like Computer Gaming World couldn’t set the taste for the industry anymore: there were millions buying games who didn’t read these magazines. An entirely new breed of player. In this situation, what could be more natural than concocting an us-and-them formula? In a very real way, it was already true.
The great narrative of Myst is that the “hardcore” game press and playerbase lambasted it when it launched. Disowned it. A slideshow, they called it. Abstruse, idiotic puzzles; pretty graphics and not much depth. “Critics and hardcore game players universally panned it as a slide-show that had little actual gameplay interaction”, claimed PC Gamer’s Michael Wolf in 2001.That same year, a columnist for Maximum PC recalled Myst as a “tedious code-breaking and switch-throwing mess”, and saw its then-new remake realMYST as “a pointed reminder of why the press dumped on the original so heavily when it came out.” | Всички компютърни игри бяха уеднаквени в началото. През 1993-та терминът „масова игра“ дори не беше измислен, камо ли идеята, че игра със стрелба от първо лице (тогава все още несъществуващ жанр) може да бъде считана за геймърска игра. Имаше хора, които играеха компютърни игри, и такива, които не играеха. Тези, които играеха доста голф, „Харпун“, редяха пасианс или играеха приключенски игри, бяха „геймърите“, защото бяха вманиачени по своите игри. Когато „Myst“ и компакт дисковете най-накрая пробиха на масовия пазар, тази екосистема беше разрушена. Както обяснява Робин Милър, „Myst“ е била създадена, за да привлече тези, които не играят игри. Те я купуваха. Списания на ентусиасти като „Computer Gaming World“ не можеха вече да уловят пулса на индустрията. Имаше милиони хора, които купуваха игри, но не четяха тези списания. Съвършено нов вид играчи. В тази ситуация, какво би било по-естествено от забъркването на смесица от нас и тях? Всъщност нещата стояха точно така. Песента на „Myst“ беше изпята, тъй като геймърската преса и основните играчи я оплюха, когато се появи. Не я признаха. Нарекоха я слайдшоу. Мътни и глупави загадки, хубава графика без много смисъл. „Критиците и геймърите навсякъде безмилостно я определиха като слайдшоу с малко реално игрово време“, твърдеше „PC Gamer“ на Майкъл Улф през 2001 г. През същата година журналист от „Maximum PC“ отново нарече „Myst“ „скучна и изнервяща бъркотия с разшифроване на кодове“, а тогава новия й римейк „realMYST“ като „подчертано напомняне защо пресата изхвърли оригинала на боклука толкова безцеремонно, когато той се появи“. |