В един етап от миналото компютърните игри бяха хомогенна маса. През 1993 г. фразата „неангажиращи игри“ дори не съществуваше, а идеята, че някой шуутър от първо лице (тогава просто жанр без име) може да се смята за „хардкор заглавие“, беше немислима. Имаше просто хора, които играят компютърни игри, и хора, които не ги играят. Тези, които силно се запалваха по голфа, Harpoon, Hearts или текстови куестове, бяха смятани за „хардкор“ играчи, тъй като за тях да играят в избраната област се превръщаше във фикс-идея.

Когато по-нататък Myst и компакт-дисковете навлязоха на масовия пазар, те смутиха тази екосистема. Робин Милър ясно заяви, че Myst е създадена да привлича и хора, които не се смятат за геймъри. И така и се получи. Списанията за ентусиасти, като например Computer Gaming World, повече не можеха да диктуват вкусовете в индустрията, тъй като игрите започнаха да се купуват от милиони души, които не четат такива списания. Те представляваха изцяло нов вид играчи. В тази ситуация най-естественото нещо е да се формулира противопоставяне от типа „ние срещу тях“. То така или иначе вече съществуваше по съвсем осезаем начин.

Големият сюжетен конфликт в историята на Myst е, че „хардкор“ играчите и пресата за игри я направиха на пух и прах, когато излезе. Заплюха я. Наричаха я „слайдшоу“. Неясни, идиотски загадки; хубава графика, но никаква дълбочина. „Критиците и хардкор играчите масово я заклеймиха като слайдшоу с много малко реално взаимодействие в геймплея,“ изтъкна Майкъл Уулф от PC Gamer през 2001 г. В същата година журналист от Maximum PC нарече оригиналната Myst „скучна суматоха от разбиване на кодове и натискане на превключватели“ и описа новоизлезлия ѝ тогава римейк realMYST като „ясно напомняне за това защо пресата така сериозно разкритикува оригинала след неговото излизане.“

Всички компютърни игри бяха уеднаквени в началото. През 1993-та терминът „масова игра“ дори не беше измислен, камо ли идеята, че игра със стрелба от първо лице (тогава все още несъществуващ жанр) може да бъде считана за геймърска игра. Имаше хора, които играеха компютърни игри, и такива, които не играеха. Тези, които играеха доста голф, „Харпун“, редяха пасианс или играеха приключенски игри, бяха „геймърите“, защото бяха вманиачени по своите игри.

Когато „Myst“ и компакт дисковете най-накрая пробиха на масовия пазар, тази екосистема беше разрушена. Както обяснява Робин Милър, „Myst“ е била създадена, за да привлече тези, които не играят игри. Те я купуваха. Списания на ентусиасти като „Computer Gaming World“ не можеха вече да уловят пулса на индустрията. Имаше милиони хора, които купуваха игри, но не четяха тези списания. Съвършено нов вид играчи. В тази ситуация, какво би било по-естествено от забъркването на смесица от нас и тях? Всъщност нещата стояха точно така.

Песента на „Myst“ беше изпята, тъй като геймърската преса и основните играчи я оплюха, когато се появи. Не я признаха. Нарекоха я слайдшоу. Мътни и глупави загадки, хубава графика без много смисъл. „Критиците и геймърите навсякъде безмилостно я определиха като слайдшоу с малко реално игрово време“, твърдеше „PC Gamer“ на Майкъл Улф през 2001 г. През същата година журналист от „Maximum PC“ отново нарече „Myst“ „скучна и изнервяща бъркотия с разшифроване на кодове“, а тогава новия й римейк „realMYST“ като „подчертано напомняне защо пресата изхвърли оригинала на боклука толкова безцеремонно, когато той се появи“.

Някога компютърните игри бяха унифицирани. През 1993 г. дори не бяхме чували термина „казуална игра“, камо ли да си представим, че понятието „стрелец от първо лице“ (тогава ненаименуван още жанр) би могло да се разглежда като „хардкор заглавие“. Тогава имаше хора, които играеха на компютърни игри, и такива, които не играеха. Онези, които се увличаха по компютърен голф, „Харпун“, „Черна Донка“ или приключенски текстови игри – това бяха „хардкор“ играчите затова, защото играеха вманиачено в любимата си област.

Когато в крайна сметка играта Myst и компактдисковете придобиха популярност на масовия пазар, тази екосистема беше нарушена. Myst била проектирана така – както разяснява Робин Милър – че да привлича не-геймърите. И те я изкупуваха. Списанията ентусиасти в тази област, като например Computer Gaming World, не можеха повече да определят посоката, в която да се развива секторът – милиони хора, които купуваха игри, не четяха тези списания. Създаде се изцяло нова категория играчи. В тази ситуация кое би било по-естествено от това да се измисли формулата на конфронтацията? С цялата си реалистичност такава формула вече съществуваше.

Прочутата концепция на Myst се състои в това, че когато играта беше пусната на пазара, „хардкор“ играчите и печатните произведения за компютърни игри я подложиха на жестока критика. Отхвърлиха я. Наричаха я „слайдшоу“, „непонятни и идиотски пъзели“, „хубава графика без много дълбочина на цвета“. „Критиците и хардкор играчите повсеместно я разкритикуваха като слайдшоу, в което няма достатъчно реално игрово взаимодействие“, заяви през 2001 г. Майкъл Улф от списание PC Gamer. През същата година журналист, водещ рубрика в списание Maximum PC, напомни за Myst, като я нарече „скучна смесица от разбиване на кодове и превключване на опции“ и определи новата ѝ тогава версия realMYST като „недвусмислен намек относно това защо пресата отхвърли толкова драстично оригиналната ѝ версия, когато тя излезе на пазара.