ProZ.com translation contests »
1st Annual ProZ.com Translation Contest: "Awakening" » English to Bulgarian

Competition in this pair is now closed.

Source text in English

Heathrow Airport is one of the few places in England you can be sure of seeing a gun. These guns are carried by policemen in short-sleeved shirts and black flak-jackets, alert for terrorists about to blow up Tie-Rack. They are unlikely to confront me directly, but if they do I shall tell them the truth. I shall state my business. I’m planning to stop at Heathrow Airport until I see someone I know. (...)

Astonishingly, I wait for thirty-nine minutes and don’t see one person I know. Not one, and no-one knows me. I’m as anonymous as the drivers with their universal name-cards (some surnames I know), except the drivers are better dressed. Since the kids, whatever I wear looks like pyjamas. Coats, shirts, T-shirts, jeans, suits; like slept-in pyjamas. (...)

I hear myself thinking about all the people I know who have let me down by not leaving early on a Tuesday morning for glamorous European destinations. My former colleagues from the insurance office must still be stuck at their desks, like I always said they would be, when I was stuck there too, wasting my time and unable to settle while Ally moved steadily onward, getting her PhD and her first research fellowship at Reading University, her first promotion.

Our more recent grown-up friends, who have serious jobs and who therefore I half expect to be seeing any moment now, tell me that home-making is a perfectly decent occupation for a man, courageous even, yes, manly to stay at home with the kids. These friends of ours are primarily Ally’s friends. I don’t seem to know anyone anymore, and away from the children and the overhead planes, hearing myself think, I hear the thoughts of a whinger. This is not what I had been hoping to hear.

I start crying, not grimacing or sobbing, just big silent tears rolling down my cheeks. I don’t want anyone I know to see me crying, because I’m not the kind of person who cracks up at Heathrow airport some nothing Tuesday morning. I manage our house impeccably, like a business. It’s a serious job. I have spreadsheets to monitor the hoover-bag situation and colour-coded print-outs about the ethical consequences of nappies. I am not myself this morning. I don’t know who I am.

The winning entry has been announced in this pair.

There were 6 entries submitted in this pair during the submission phase. The winning entry was determined based on finals round voting by peers.

Competition in this pair is now closed.

Entries (6 total) — Expand all entries

Летище Хийтроу е едно от малкото места в Англия, където човек със сигурност може да види оръжие. Полицаи, облечени с ризи с къс ръкав и черни бронирани жилетки, носят тези оръжия като предупреждение към терористите, които се готвят да взривят магазинa за вратовръзки „Тай-Рак”. Силно се съмнявам, че ще ме проверяват, но в случай че го направят, ще трябва да им разкрия истината. Ще се наложи да обяснявам защо съм там. Възнамерявам да остана на летище Хийтроу дотогава, докато не видя някой, когото познавам. (...)

Изненадващо за мен самия, чакам вече тридесет и девет минути без да успея да зърна някой, когото познавам. Ама съвсем никой, а и никой, който да ме познава. Безличен съм, досущ като шофьорите с техните баджове (сещам се за няколко прякора), с тази разлика, че те са по-добре облечени. От дете се помня, че каквото и да облека, ми стои като пижама. Било то палто, риза, тениска, дънки или костюм - все едно съм облякъл нощница. (...)

Слушам се как мисля за всички онези познати, които ме предадоха като не се отправиха рано сутринта във вторник за някоя атрактивна европейска дестинация. Бившите ми колеги от застрахователния отдел са навярно все така заседнали пред бюрата си, където винаги съм повтарял, че ще си и останат, докато и аз самият работех там, пилеейки времето си и не успявайки да стъпя на крака, а междувременно Али напредваше стремително, получавайки докторска степен, научна стипендия в университета Рийдинг, първото си повишение.

Някои от наскоро успелите ни приятели, които имат сериозна работа, и които поради тази причина едва ли очаквам да срещна точно в този момент, ми споделят, че домакинството е едно напълно почтено за мъжа занимание; кураж се искало, да, даже мъжествено било да стоиш с децата вкъщи. Това са предимно приятели на Али. Сякаш вече никой не познавам, и далеч от децата и от прелитащите самолети, докато се слушам как мисля, осъзнавам, че това са мислите на мрънкало. Не това очаквах да чуя.

Заплаквам, но без циврене или хлипане, просто едри мълчаливи сълзи се търкулват по бузите ми. Не искам никой познат да ме види как плача, понеже не съм от хората, които ще вземат да се окайват в нищо и никава си вторник сутрин, насред летище Хийтроу. Грижа се за къщата безупречно, направо професионално. Това си е сериозна работа. Разполагам с таблици за следене на състоянието на плика на прахосмукачката, както и с цветно-закодирани копия с етичните съображения относно пелените. Тази сутрин не съм на себе си. Не мога да се позная.
Entry #8051
Winner
Voting points1st2nd3rd
5712 x43 x23 x1
Entry tagging:
  • 4 users entered 10 "like" tags
  • 2 users agreed with "likes" (10 total agrees)
  • 1 user disagreed with "likes" (3 total disagrees)
+1
че ще ме проверяват
Good term selection
най-точния​т превод н​а confront​ me
Katya Popova
-1
+1
1
сещам се за няколко прякора
Flows well
Milen Christov
-1
+1
1
Слушам се как мисля
Flows well
Milen Christov
+1
заседнали пред бюрата си
Flows well
Ivelina Todorova
-1
+1
1
докато се слушам как мисля, осъзнавам, че това са мислите на мрънкало
Flows well
Milen Christov
+1
ще вземат да се окайват в нищо и никава си вторник сутрин,
Flows well
Ivelina Todorova
+2
които ще вземат да се окайват в нищо и никава си вторник сутрин
Good term selection
Christo Metschkaroff
Разполагам с таблици за следене на състоянието на плика на прахосмукачката
Flows well
Ivelina Todorova
+1
Тази сутрин не съм на себе си. Не мога да се позная.
Flows well
Ivelina Todorova
+1
Тази сутрин не съм на себе си. Не мога да се позная.
Flows well
Christo Metschkaroff
Летище Хийтроу е едно от малкото места в Англия, където със сигурност можете да видите пистолет. Тези пистолети са носени от полицаи, облечени в ризи с къс ръкав и черни бронежилетки, нащрек за терористи, канещи се да вдигнат във въздуха магазина за вратовръзки на летището. Малко вероятно е те да влязат в директна конфронтация с мен, но ако това се случи, аз ще им кажа истината. Ще заявя защо съм тук. Възнамерявам да остана на летище Хийтроу докато не видя някой, когото познавам. (…)

Удивително, но вече чакам тридесет и девет минути и не виждам нито един познат. Нито един, а и никой не ме познава. Аз съм толкова анонимен, колкото са и шофьорите със своите универсални табелки с имената им (някои от фамилиите са ми познати), с изключение на това, че шофьорите са по-добре облечени. Още откакто бях дете, всичко което нося изглежда като пижама. Палта, ризи, тениски, джински, костюми – всичко изглежда като пижама, в която съм спал. (…)

Улавям се как мисля за всички тези мои познати, разочаровали ме с това, че не са се отправили рано във вторник сутринта към привлекателни дестинации из Европа. Бившите ми колеги от застрахователния офис сигурно все още са заседнали на бюрата си, както винаги съм казвал че ще бъдат, когато и аз бях заседнал там, губейки времето си без да мога да открия себе си, докато Али неизменно напредваше, вземайки докторската си степен и първата си стипендия за научна работа към университета в Рединг, нейното първо повишение.

Нашите по-млади приятели, които имат сериозни професии и които, следователно, аз сега във всеки един момент почти очаквам да видя, ми казват, че грижата за домакинството е напълно достойно занятие за един мъж, че дори може да се каже, че е смело, о да, мъжествено да се стои у дома с децата. Тези наши приятели са предимно приятели на Али. Изглежда аз вече не познавам никого и далече от децата и прелитащите самолети, чувайки мислите си, аз чувам мислите на един вайкащ се човек. Това не е това, което се бях надявах да чуя.

Започвам да плача, без гримаси и ридания, само големи сподавени сълзи се стичат по бузите ми. Не искам никой, когото познавам, да ме види как плача, защото аз не съм от онези хора, които ще рухнат на летище Хийтроу в една нищо и никаква вторнична сутрин. Аз ръководя нашата къща безупречно, така сякаш е бизнес. Това е сериозна работа. Използвам електронни таблици да следя състоянието на торбичките на прахосмукачката и имам цветово кодирани разпечатки за етичните последствия от памперсите. Не съм на себе си тази сутрин. Не знам кой съм.
Entry #7705
Atanas Dakov
Atanas Dakov
Bulgária
Voting points1st2nd3rd
5511 x42 x27 x1
Entry tagging:
  • 3 users entered 7 "like" tags
  • 3 users agreed with "likes" (3 total agrees)
на
Flows well
good term ​selection,​ readable,​ other
donka
+1
Улавям се как мисля за всички тези мои познати
Flows well
Christo Metschkaroff
заседнали на бюрата си
Flows well
Ivelina Todorova
докато Али неизменно напредваше, вземайки докторската си степен и първата си стипендия за научна работа към университета в Рединг, нейното първо повишение.
Flows well
Christo Metschkaroff
+1
които ще рухнат на летище Хийтроу в една нищо и никаква вторнична сутрин
Flows well
Ivelina Todorova
които ще рухнат на летище Хийтроу в една нищо и никаква
Flows well
да се опра​ви правопи​са - иначе​ звучи мн
Christo Metschkaroff
+1
1
Използвам електронни таблици да следя състоянието на торбичките на прахосмукачката
Flows well
Ivelina Todorova
Летище Хийтроу е едно от малкото места в Англия, където можете да бъдете сигурни, че ще видите оръжие. Носят ги полицаите, облечени с ризи с къси ръкави и черни бронежилетки, нащрек за терористи, готвещи се да вдигнат във въздуха Tie-Rack. Те едва ли ще се изправят очи в очи с мен, но ако го направят ще трябва да им кажа истината. Ще трябва да им кажа каква работа имам. Смятам да стоя на Хийтроу докато срещна някого, когото познавам. (…)

Не е за вярване, но чакам вече тридесет и девет минути и не виждам нито един човек, когото познавам. Нито един и никой не ме познава. Аз съм също толкова анонимен, колкото и шофьорите с еднаквите им идентификационни карти (знам някои от фамилиите), като изключим това, че шофьорите са по-добре облечени. Откакто се занимавам с децата, каквото и да облека изглежда като пижама. Палта, ризи, тениски, дънки, костюми – всички изглеждат сякаш са пижамата, с която съм спал. (…)

Хващам се да мисля за всички хора, които познавам и които са ме разочаровали като не са се запътили рано сутринта във вторник към някоя лъскава европейска дестинация. Моите бивши колеги от застрахователната компания трябва все още да са заседнали зад бюрата си, както винаги съм казвал, че ще бъдат, докато и аз бях заседнал там, губейки времето си без да мога да си намеря място, а междувременно Али се вървеше постоянно напред, получавайки докторската си титла и първата си изследователска стипендия в Университета Рединг, първото си повишение.

Нашите по-новоизлюпени приятели, които имат сериозна работа и които по тази причина донякъде очаквам да видя всеки момент, ми казват, че домакинстването е напълно приемливо, даже мъжествено занимание за мъж, който мъжкарски да си седи вкъщи с децата. Тези наши приятели са основно приятели на Али. Аз като че ли вече не познавам никого и освен децата и прелитащите над главата ми самолети, се хващам да мисля, че чувам мислите на един мърморко. А не това се надявах да чуя.

Започвам да плача, но не да гримаснича или да хлипам, а просто големи, безмълвни сълзи се затъркулват по бузите ми. Не искам никой, който познавам да ме вижда разплакан, защото не съм от хората, които се превъзнасят на летище Хийтроу в някоя безсмислена вторнишка утрин. Оправям се с къщата безупречно – като професионалист. Това е сериозна работа. Имам си таблица, с която следя колко е пълна торбичката на прахосмукачката и цветни разпечатки за нравствените последствия от употребата на пелени. Тази сутрин това не съм аз. Не знам кой съм аз.
Entry #6283
Voting points1st2nd3rd
417 x45 x23 x1
Entry tagging:
  • 3 users entered 6 "like" tags
  • 5 users agreed with "likes" (7 total agrees)
  • 2 users disagreed with "likes" (3 total disagrees)
-2
+1
1
Те едва ли ще се изправят очи в очи с мен
Flows well
просто ми ​харесва
Alexandra Staneva
+1
Откакто се занимавам с децата, каквото и да облека изглежда като пижама.
Flows well
Ivelina Todorova
-1
+2
1
Откакто се занимавам с децата,
Other
съвпада с ​общата иде​я на текст​а
Christo Metschkaroff
заседнали зад бюрата си
Flows well
Ivelina Todorova
+1
Оправям се с къщата безупречно – като професионалист.
Good term selection
Christo Metschkaroff
+2
Това е сериозна работа. Имам си таблица, с която следя колко е пълна торбичката на прахосмукачката и цветни разпечатки за нравствените последствия от употребата на пелени.
Flows well
Christo Metschkaroff
Летище Хийтроу е едно от малкото места в Англия, където може да сте сигурни, че ще видите оръжие. Тези оръжия се носят от полицаи, облечени в ризи с къс ръкав и черни защитни жилетки, които са "нащрек", бдят за терористи, готови да взривят магазинчето за вратовръзки. Малко вероятно е да ми се изпречат пред очите, точно на мен, но, ако това стане, ще им кажа истината. Ще обявя моето решение. Планът ми е да остана на летище Хийтроу, докато не видя някой познат ...

Удивително, вече чакам тридесет и девет минути и не виждам нито един познат. Нито един и никой мен не ме познава. Аз съм анонимен като шофьорите с универсалните им карти (някои фамилии са ми познати), с изключение на факта, че шофьорите са по-добре облечени от мен. Откакто имам деца, каквото и дрехи да нося, приличат на пижама. Сака, ризи, фанелки, джинси, костюми; всичко е като пижамата, с която съм спал.

Хващам се, че мисля за всички познати, които са ме разочаровали с това, че не са заминали за примамливи места в Европа рано сутрин, някой вторник. Бившите ми колеги от застрахователната кантора все още трябва да си „пазят бюрата”, както винаги съм казвал, че правят, когато и аз бях като тях "залепен" за бюрото си; губех си времето и не можех да си намеря място. А Али напредваше упорито напред, взе докторска степен по философия, първата си стипендия за научни изследвания в университета в Рединг, и това беше първото й повишение.

Хората, с които се запознахме напоследък, имат сериозни професии и които, следователно, почти не очаквам скоро да видя, ми казват, че домакинстването е напълно прилично занимание за мъж, дори храбро, да, смело е да се стои в къщи с децата. Тези наши приятели са предимно приятели на Али. Изглежда вече никой не познавам, и далеч от децата и прелитащите над главата ми самолети, чувам мислите си, мисли на едно "мрънкало". Точно това не се надявах да чуя.

Започвам да плача, без гримаси или хлипане, а само едри сълзи тихо се стичат по бузите ми. Не искам някой познат да ме види, че плача, защото не съм човек, който ще се поддаде на чувствата си за едното нищо на летище Хийтроу някоя сутрин на един вторник. Безупречно управлявам къщата, както се управлява бизнес. Това е сериозна работа. Трябва да преглеждам таблицата със сметките, за да видя какво е положението с торбичките за прахосмукачка и етикетите с цветни кодове за етичните последствия от памперсите. Тази сутрин не съм на себе си. Не знам кой съм.
Entry #6602
Voting points1st2nd3rd
345 x47 x20
Entry tagging:
  • 1 user entered 1 "like" tag
който ще се поддаде на чувствата си
Flows well
Ivelina Todorova
Летище Хитроу е едно от малкото места в Англия, където със сигурност можеш да видиш оръжие. Това е оръжието носено от полицаи, облечени в ризи с къс ръкав и защитни жилетки, нащрек за терористи, готови да взривят магазинчето за вратовръзки. Малка е вероятността да ме нападнат директно, но ако го сторят ще им кажа истината. Ще им кажа всичко. Възнамерявам да остана на летище Хитроу докато видя някого, когото познавам. (…)

За мое учудване чакам от 39 минути без да видя и един познат човек. Нито един, а и никой не ме познава. Аз съм анонимен като шофьорите с техните универсални табелки с имена (някой фамилии са ми познати), само дето шофьорите са по-добре облечени. Откакто се грижа за децата каквото и да облeка изглежда като пижама. Палта, ризи, тениски, дънки, костюми; като вече обличана пижама. (...)

Улавям се, че мисля за всичките си познати, които са ме разочаровали с това, че не са поели рано-рано във вторник към очарователни европейски дестинации. Моите бивши колеги от застрахователната кантора сигурно още са претрупани с работа, както аз винаги твърдях, че ще бъдат, когато и аз бях там претрупан също, губейки си времето и без да мога да се установя, докато Али стабилно се придвижваше напред, вземайки Докторска степен, първата си изследователска стипендия на Университета Рединг, първото повишение.

Нашите израсли в кариерата приятели от по-ново време, които имат сериозни професии, и които поради тази причина аз не очаквам много да видя всеки момент, ми казваха, че да се грижиш за дома е напълно почтена работа за мъж, дори смятат, че трябва да си куражлия, за да останеш вкъщи с децата. Тези наши приятели са предимно приятели на Али. Струва ми се, че аз не познавам вече никого и сега, когато съм без децата и прелитащите над главата самолети се улавям, че мисля и чувам мислите на оплакващ се човек. Не това се бях надявал да чуя.

Започвам да плача, без гримаси или хлипане, просто едри сълзи тихо се стичат по бузите ми. Не искам никой, който ме познава да ме види да плача, защото не съм от хората, които изперкват на летище Хитроу през нищо и никакъв си вторник, сутринта. Аз поддържам къщата изрядно, като бизнес. Това е сериозна работа. Имам програма за наблюдение на торбичката на прахосмукачката и разпечатки с цветни кодове за етичните последици от използването на памперси. Не съм на себе си тази сутрин. Не знам кой съм.
Entry #6239
Voting points1st2nd3rd
336 x43 x23 x1
Entry tagging:
  • 1 user entered 2 "like" tags
  • 7 users agreed with "likes" (9 total agrees)
+5
Не това се бях надявал да чуя.
Good term selection
мн хубав и​зраз
Christo Metschkaroff
+4
просто едри сълзи тихо се стичат по бузите ми.
Flows well
хубав изра​з
Christo Metschkaroff
Летище "Хийтроу" е едно от малкото места в Англия, където със сигурност можете да видите оръжие. Тези оръжия принадлежат на полицаи, облечени в ризи с къс ръкав и черни противокуршумни жилетки, предупреждение към терористите, които искат да взривят веригата магазини за вратовръзки "Тай-Рак". Малка е вероятността да се конфронтират директно с мен, но ако го направят, да им кажа ли истината. Ще им кажа с какво се занимавам. Планирам да остана на "Хийтроу", докато не видя някой, когото познавам. (...)

Учудващо е, чакам тридесет и девет минути и не виждам нито един човек, когото да познавам. Нито един и никой не ме познава. Толкова съм незабелижим- като шофьорите с техните широкоразпространени табелки с имена (някои от тези фамилни имена познавам), с изключение на това, че шофьорите са по-добре облечени. Също като при децата, каквото и да носех изглеждаше като пижама. Палта, ризи, тениски, джинси, костюми - като пижама за спане. (...)

Долових, че мисля за всички хора, които познавам, които са ме изоставили, като не излязоха рано във вторник сутринта за предизвикателните европейски дестинации. Бившите ми колеги от застрахователния офис сигурно са залепнали за бюрата си, както винаги казвах - те ще са все там, когато и аз бях закован за бюрото си, губейки времето си и неспособен да се установя, докато Али прогресивно напредваше, получавайки своята докторска степен и нейната първа стипендия за научна работа в университета Рийдинг, нейното първо повишение.

Нашите по-скорошни вече пораснали приятели, които имаха сериозна работа и следователно, които наполовина очаквах да видя в момента, ми казваха, че да бъдеш домакиня е доста прилична професия за мъж, изискваща кураж дори, да, мъжество да си остане вкъщи с децата. Тези наши приятели са по принцип приятели на Али. Вече не познавах никой и далеч от децата и прилитащите над мен самолети, доловяйки мислите си, чух мислите на един хленчещ човек. Това не беше нещото, което исках да чуя.

Започнах да плача, без превземки или ридаене, просто големи тихи сълзи се търкулваха по бузите ми. Не искам някой, когото познавам, да ме види как плача, защото не съм от тези хора, които получават нервно разстройство на летище "Хийтроу" някоя си вторник сутрин. Аз се справях с нашата къща безпогрешно, като бизнес. Това е сериозна работа. Имах електронни таблици, за да следя положението с торбичките за прахосмукачката и печатни копия с цветни кодове за етичните последствия от пелените. Не съм на себе си тази сутрин. Не зная кой съм.
Entry #6275
Voting points1st2nd3rd
153 x41 x21 x1
Entry tagging:
  • 1 user entered 1 "like" tag
  • 1 user agreed with "likes" (1 total agree)
+1
които получават нервно разстройство на летище "Хийтроу" някоя си вторник сутрин
Flows well
Ivelina Todorova